За биопроизводството – основните трудности и проблеми на биопроизводителите, разказва Георги Стамболиев – единственият сертифициран биопроизводител от община Созопол.

Биоземеделието е за хора, на които им хлопа дъската, а на мен цялото ми дюшеме е разклатено, сподели Георги Стамболиев. Трябва да си луд, за да се занимаваш с усвояването и обработката на бедна земя – 6 до 11-а категория, да правиш големи инвестиции, да изкарваш малко продукция, а да ти орязват полагаемите субсидии.

Стамболиев се грижи за 350 декара регистрирани земи, но те са повече, защото част от тях не са с уточнена собственост. Фермерът обработва парцели около Крушевец. Тук той е засадил лозя – 30 дка хамбургски мискет и 20 дка десертни сортове. Има овощни градини, които създава от диви фиданки, които се облагородяват.

“Нито е торено, нито е пръскано, но правим хубава обработка”, обясни Стамболиев. Разрешено е единствено пръскането с бордолезов разтвор. Тори се с пепел, която му събират хората от селото и с оборска тор.

“Направил съм си язовирче, положих пластмасови тръби и от крановете, които са на 5 места, поливам десертните лозя”, разказа биоземеделецът.

Проблемите със субсидирането обаче не се решават. “Развивам биоземеделие трета година, а за това не съм получил нито лев. Утвърден съм и сертифициран, но няма. Казаха ми до края на юни. Ще съм получил парите и за предните години”, обясни Стамболиев. В същото време обаче трябва да се провеждат необходимите обработки и са нужни пари. Земеделецът е заборчлял 150 хил.лв. на банки и роднини. Смятал е, че ще може да се справи, като продаде гроздето и прасетата си, но кризата е смъкнала драстично цените, а и търсене няма.

Субсидии няма и за конвенционалното земеделие. Причината за това е от една страна, че част от земите са влезли в горския фонд през 2007 г., а други са ниска категория, т.нар. “код 6”. За да има подпомагане на терени за пасища, те трябва да се разчистят от шубраците. Стамболиев е усвоил десетки декари пасища, като за почистването им е дал по 42 лева на декар. Оплаква се обаче, че не му ги признават и пари няма да види за тях, нито от ЕС, нито от държавата.

Работата обаче не спира. Бай Сабри и Стойчо са майсторите на ашладисването и облагородяват дивите фиданки с калеми. Обучили са още 7 души от селото.
Работници режат лозята и ги изорават. Те получават надниците си, а земеделецът затъва в още дългове.

източник: в-к Фактор